Повече от 20 години след смъртта на Ванга сведенията за феноменалната й дарба продължават да бъдат обвити в мистерия.
Различни „тълкуватели“ на нейния живот се надпреварват със сензационни открития за предсказанията на пророчицата. Става все по-трудно да се различи истината от полуистината и откровените измислици.
На този фон научното изследване на професора социолог Величко Добриянов е уникално. А фактите – безспорни.
Ученият провежда десет сеанса с подставени лица, на които Ванга трябва да „прочете“ миналото и бъдещето. Всички те са записани на магнетофонна лента и прилежно запазени. В някои случаи професорът подлага пророчицата на изпит с повишена трудност. Изпраща при нея хора, които умишлено се опитват да я заблудят с погрешна информация за себе си… Точно такъв е планът, когато в скромен автомобил, претъпкан с петима пътници, професор Добриянов за пореден път потегля към Рупите за среща с Ванга.
Със специалната мисия е натоварена д-р Мими Христова. Тя е инструктирана от видния социолог да се опита да заблуди гадателката с лъжливи истории за живота си.
Целта е да се провери дали Ванга ще успее да разкрие измамата. Както и какъв ще бъде нейният научно изчислен коефициент на познаваемост, когато е поставена в необичайна ситуация.
„Бях напрегната и малко уплашена“, признава д-р Христова. Години след това незабравимо за нея пътуване до Рупите тя разказва за участието си в експеримента и последвалите събития специално за допълненото издание на книгата „Феноменът Ванга“.
Притеснението на Мими Христова идва не само от първата за нея среща с Ванга.
„Не знаех дали ще се справя с неособено приятната роля, която Добриянов ми отреди – признава тя. – На лъжкиня.
Влязохме в една скромна по подредба стая, но с много светлина. Добрин (така ние, по-близките приятели, наричахме професор Добриянов) ме представи като жена с много нерешени проблеми. И че имам нужда от нейната помощ. Ванга се обърна и каза: „Че какво й е на жената?
Щастливо задомена и има две деца“. Това беше вярно. Аз твърдо влязох в ролята си на лъжец и казах, че имам три деца. Тя се замисли и поиска бучките захар, за които предварително знаех, че трябва да нося. Взе ги, повъртя ги малко в ръката си и категорично отговори: „От мъжо ти имаш две. За третото го не виждам. Освен да е от друг мъж“, каза и се усмихна.