„Аз съм на шестдесет и няколко години и искам да живея сама. Омъжих се много млада, на 22 години, и сега най-накрая събрах сили и реших да се разведа и да изляза от брака, в който прекарах по-голямата част от живота си.
Цял живот съм живяла с един и същ човек, с него имах 3 здрави деца, които, слава Богу, всички напуснаха дома си в търсене на щастието си. Това допълнително ме окуражава, защото всички са „уредени“ и не трябва да се притеснявам за тях.
Това са моите причини, поради които искам да напусна съпруга си и да бъда сама на стари години, когато хората обикновено казват, че най-много се нуждаеш от съпруга си. Но аз имам различно мнение от другите:
Не дължа нищо на никого в живота. Когато се развеждам, няма нужда да се оправдавам за тривиални неща като защо съм оставила чехлите си пред вратата или защо не съм затворила вратата на килера, защо съм оставила прозореца отворен.
Вече няма да пера чужди мръсни чорапи, да готвя супи, да меся питки… Вече ще се грижа за себе си и здравето си и ще готвя само това, което ми се яде. Вече няма да се тревожа къде е съпругът ми.
Дали се е напил с приятелите си, да е спрял за бира и да седне пред магазина и да е забравил да се прибере… Оттук нататък ще живея само за себе си и за децата и внуците си. Ще се отдам на хобито си и няма да има мъж до мен, който да ми каже „Луда жена, защо ти трябва това, ти си стара, не ти трябва“.
Не искам повече да живея до мъж, който ще ме „потиска“ пред близките си на всяко празненство, преструвайки се, че е „изпил цялата мъдрост на света“, че е най-умният от всички и особено по-умен от мен.
Стига толкова! Чувствам, че ми остават още 10 качествени години от живота ми и искам да ги прекарам сама и свободно”, казва тази жена в честната си изповед.
Какво бихте посъветвали Снежана? Постъпката й правилна ли е според вас? Споделете с нас в коментарите!
