Тази история е за едно семейство, състоящо се от баща, майка и син.
Когато баща му умира, синът оставя майка си в старчески дом. Както по-късно той сам признава, тогава просто не е разполагал с достатъчно търпение и любов, за да се грижи за старата си майка. Дори рядко я посещава в старческия дом.
Един ден, синът получил обаждане от същия този дом. От там му казват, че майка му умира. Синът веднага се втурва. Когато се навежда над леглото и я пита какво да направи за нея, отслабена от заболяването, майка му моли:
– Може ли да сложите климатик тук? И хладилник, че храната се разваля. Често си лягам гладна през последните години…
Очите на сина плувнали в сълзи и той веднага я попитал
– Мамо, защо никога не си казала за това? Щях да си донеса.
Старицата погалила избръснатата буза на сина си с хладната си, набръчкана ръка и прошепнала:
– Сине, с глада и жегата аз съм свикнала. Това не е страшно. Страхувам се, че не мога да свикна с това, че може твоите деца да те изоставят в такова място!
Пет минути по-късно синът държал безжизненото тяло на старата жена. Майка му умира в ръцете му.
