Старото “БМВ”, което купих, го пазя в гаража от миналото лято за посещения в родината, защото съм на работа в Германия и пътувам само с автобус, а из града с велосипед.
Купих нови калъфки за седалките, за да изглежда като нова. Жената и децата си купиха много тениски, рокли, панталони и още някои дреболии, които са на разпродажба. Заедно с дъщеря ми ги опаковахме в найлонови торбички, а покупките деликатно опаковахме и премахнахме цените, за да не се вижда колко сме платили. Похарчихме всичките си годишни спестявания, жена ми малко даже е и в минус на картата, така че преди две седмици си дойдохме в родината, а след това и се върнахме обратно с празни джобове.
Така започва историята на български работник, който реши да сподели неприятностите, които повечето членове на диаспората изпитват, когато се върнат у дома.
„Всеки месец изпращаме пари в България, защото половината от роднините ни са безработни, а и тези, които работят или получават пенсия, както и нямат пари. Те ни гледат като магьосници в ръцете.
Понякога се опитваме да им кажем, колко трудно изкарваме парите си, но те като че са глухи, никога не чуват. Те мислят, че в чужбина печени пилета падат от небето. Не обичам да се разправям с никой, но малко съм уморен от всичко в това, че се превърнах в банкомат, от който излизат само пари”, споделя мъжът.
Разказва и за свой приятел, който също работи в чужбина и преди да се прибере, взима малки заеми, за да може да бъде това, което очакват от него роднини и да може да засити апетита на близки и далечни роднини.
„Обичат ни само, докато им изпращаме пари, а в противен случай за тях сме идиоти. Смеят ни се зад гърба. Не веднъж съм чувал, когато влизаме в кафене, да кажат: „Аууу, ето в чужбина като работят, вижте как са се облекли!”. Понякога стават и си отиват, а понякога остават и шумно коментират нашия акцент, когато промълвим по някоя чужда дума.
Та след поредния лош епизод от „почивката в родината” реших да не си идвам поне за известно време”, казва с мъка мъжът.
